Отговори…?
Ти гледаш ме, а аз дори не зная
дали след взора, твоя, ще ме има.
Поредна липса – едва ли ще изтрая
отново студ в следваща, поредна зима…
Да те докосвам почти не съществува,
толкова далечна си от мен.
Защо на разстояния измислени робувам,
поглеждаш ме и сам-самият съм в плен.
Жадувам да си истински щастлива,
но как със друг ще си такава.
Та аз желая те и те зова „красива”,
страстта възможно ли е да се подарява?
Обичам те, един предавам ти се цял,
ще можеш ли да ме приемеш?
Невиждащ, пак те гледам онемял,
щастието мое дали ще го отнемеш...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Илиев Все права защищены
