Отговори…?

2 мар. 2010 г., 13:26

Поэзия » Любовная

873 0 2

Ти гледаш ме, а аз дори не зная

дали след взора, твоя, ще ме има.

Поредна липса – едва ли ще изтрая

отново студ в следваща, поредна зима…

Да те докосвам почти не съществува,

толкова далечна си от мен.

Защо на разстояния измислени робувам,

поглеждаш ме и сам-самият съм в плен.

Жадувам да си истински щастлива,

но как със друг ще си такава.

Та аз желая те и те зова „красива”,

страстта възможно ли е да се подарява?

Обичам те, един предавам ти се цял,

ще можеш ли да ме приемеш?

Невиждащ, пак те гледам онемял,

щастието мое дали ще го отнемеш...?

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-03-02T18:52:46+02:00

Поздравления за откровения и изпълнен с чиста любов стих!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-03-02T14:02:34+02:00

прекрасно, обичащо стихотворение...
радвам ти се, Валентин...