29 апр. 2008 г., 18:57

Отиде си

1.3K 0 3

 

Душа потъва в тъга,

седи в тъмата сама.

Сърце студено е, изстива,

бавно, но сигурно умира.

 

Избелели снимки

по пода разпилени,

спомени чудесни, силни,

от миналото съживени.

 

Сълза солена

от кърви опетнена,

тихо пода мокри,

заминаващия си живот топли.

 

Неясен глас тихо нашепва,

поглед леден трепва,

мигът дойде, звукът секна,

светът с една душа олекна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът е силен...
  • Много ми хареса особено това
    Душа потъва в тъга,

    седи в тъмата сама.

    Сърце студено е, изстива,

    бавно, но сигурно умира.



    Браво харесва ми !!!
    Поздрави
  • харесва ми как си го написала
    Поздрав !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...