29.04.2008 г., 18:57

Отиде си

1.3K 0 3

 

Душа потъва в тъга,

седи в тъмата сама.

Сърце студено е, изстива,

бавно, но сигурно умира.

 

Избелели снимки

по пода разпилени,

спомени чудесни, силни,

от миналото съживени.

 

Сълза солена

от кърви опетнена,

тихо пода мокри,

заминаващия си живот топли.

 

Неясен глас тихо нашепва,

поглед леден трепва,

мигът дойде, звукът секна,

светът с една душа олекна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът е силен...
  • Много ми хареса особено това
    Душа потъва в тъга,

    седи в тъмата сама.

    Сърце студено е, изстива,

    бавно, но сигурно умира.



    Браво харесва ми !!!
    Поздрави
  • харесва ми как си го написала
    Поздрав !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...