29.04.2008 г., 18:57 ч.

Отиде си 

  Поезия » Друга
874 0 3

 

Душа потъва в тъга,

седи в тъмата сама.

Сърце студено е, изстива,

бавно, но сигурно умира.

 

Избелели снимки

по пода разпилени,

спомени чудесни, силни,

от миналото съживени.

 

Сълза солена

от кърви опетнена,

тихо пода мокри,

заминаващия си живот топли.

 

Неясен глас тихо нашепва,

поглед леден трепва,

мигът дойде, звукът секна,

светът с една душа олекна.

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Финалът е силен...
  • Много ми хареса особено това
    Душа потъва в тъга,

    седи в тъмата сама.

    Сърце студено е, изстива,

    бавно, но сигурно умира.



    Браво харесва ми !!!
    Поздрави
  • харесва ми как си го написала
    Поздрав !
Предложения
: ??:??