Душа потъва в тъга,
седи в тъмата сама.
Сърце студено е, изстива,
бавно, но сигурно умира.
Избелели снимки
по пода разпилени,
спомени чудесни, силни,
от миналото съживени.
Сълза солена
от кърви опетнена,
тихо пода мокри,
заминаващия си живот топли.
Неясен глас тихо нашепва,
поглед леден трепва,
мигът дойде, звукът секна,
светът с една душа олекна.
© Лилия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
