Душа потъва в тъга,
седи в тъмата сама.
Сърце студено е, изстива,
бавно, но сигурно умира.
Избелели снимки
по пода разпилени,
спомени чудесни, силни,
от миналото съживени.
Сълза солена
от кърви опетнена,
тихо пода мокри,
заминаващия си живот топли.
Неясен глас тихо нашепва,
поглед леден трепва,
мигът дойде, звукът секна,
светът с една душа олекна.
© Лилия All rights reserved.