Душа потъва в тъга,
седи в тъмата сама.
Сърце студено е, изстива,
бавно, но сигурно умира.
Избелели снимки
по пода разпилени,
спомени чудесни, силни,
от миналото съживени.
Сълза солена
от кърви опетнена,
тихо пода мокри,
заминаващия си живот топли.
Неясен глас тихо нашепва,
поглед леден трепва,
мигът дойде, звукът секна,
светът с една душа олекна.
© Лилия All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
