19 янв. 2008 г., 14:11

Отиде си от теб!

857 1 6
Къде си ти, когато имах нужда
и плачеше моето сърце.
Нима да казвам думи е нужно,
с тях ще ме разбереш ли по-добре?
Ще ме прегърнеш ли неистово и силно,
искам да се почувствам истинска жена.
Обидите отдавна ги забравих,
те са в кошчето - смачкани листа.
Ще ми осигуриш ли своята подкрепа,
просто ме подръж за ръка.
Вече се уморих да водя този живот,
поболях се да бъда сам-сама.
Приятели имам: двама-трима,
истински ли са и аз не знам!
Но сърцето, щом спомена теб, бие горчиво,
нима искаш и обичаш да си сам?
Обичта ми към теб е толкова голяма,
че не се побира в моята душа.
Вземи я, приюти я, тя е награда,
за теб! Не си ли очаквал това?
Поседни, погледни ме, а  пък после тръгвай,
знам, отиде си от теб любовта.
Раздавай я на други, но не забравяй,
че тук те чака една влюбена жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...