Отиде си от теб!
Къде си ти, когато имах нужда
и плачеше моето сърце.
Нима да казвам думи е нужно,
с тях ще ме разбереш ли по-добре?
Ще ме прегърнеш ли неистово и силно,
искам да се почувствам истинска жена.
Обидите отдавна ги забравих,
те са в кошчето - смачкани листа.
Ще ми осигуриш ли своята подкрепа,
просто ме подръж за ръка.
Вече се уморих да водя този живот,
поболях се да бъда сам-сама.
Приятели имам: двама-трима,
истински ли са и аз не знам!
Но сърцето, щом спомена теб, бие горчиво,
нима искаш и обичаш да си сам?
Обичта ми към теб е толкова голяма,
че не се побира в моята душа.
Вземи я, приюти я, тя е награда,
за теб! Не си ли очаквал това?
Поседни, погледни ме, а пък после тръгвай,
знам, отиде си от теб любовта.
Раздавай я на други, но не забравяй,
че тук те чака една влюбена жена!
и плачеше моето сърце.
Нима да казвам думи е нужно,
с тях ще ме разбереш ли по-добре?
Ще ме прегърнеш ли неистово и силно,
искам да се почувствам истинска жена.
Обидите отдавна ги забравих,
те са в кошчето - смачкани листа.
Ще ми осигуриш ли своята подкрепа,
просто ме подръж за ръка.
Вече се уморих да водя този живот,
поболях се да бъда сам-сама.
Приятели имам: двама-трима,
истински ли са и аз не знам!
Но сърцето, щом спомена теб, бие горчиво,
нима искаш и обичаш да си сам?
Обичта ми към теб е толкова голяма,
че не се побира в моята душа.
Вземи я, приюти я, тя е награда,
за теб! Не си ли очаквал това?
Поседни, погледни ме, а пък после тръгвай,
знам, отиде си от теб любовта.
Раздавай я на други, но не забравяй,
че тук те чака една влюбена жена!
© Ванина All rights reserved.
