Отидох си, а ти дори не го разбра,
вратата хлопна - мислиш, някой влиза.
След време ще настане тишина,
така денят без мен ти се изниза.

Настава нощ и студ ще те скове.
В мъгла ще тъне всяка твоя мисъл.
Ще бъда спомен, когато разбереш,
че нужна съм ти, за да се обичаш.

А аз ще търся в някого това,
което с тебе не можах да имам.
За жалост нещо трябва да умре,
да се роди отново по-красиво.

Сега е утро, има светлина,
животът ми е цяло чудо,
посрещах и изпращах и така
по малко себе си откривах.