30 авг. 2011 г., 21:51

Отивай си

946 0 2

Отивай си. Не се обръщай.

Сам по своя път продължи.

Отивай си. Не се обръщай,

уморих се от преструвки и лъжи.

 

Сама не мога да се боря.

Сама за нас. Достатъчно не е.

Тръгвай си, няма да се моля,

щом така е мислиш, че е по-добре.

 

Отивай си. Светът те чака,

аз също, но това го забрави.

Вземи със себе си и мрака,

и болката, и всичките сълзи.

 

Не са ми нужни.

Дори любовта си вземи.

Нека вече бъдем чужди,

щом така искаш, щом така реши.

 

Опитах се. До край се борих.

Дадох всичко и всичко ми взе.

Но не мога вече. Със себе си се преборих,

но с теб не мога. Не.

 

Някой ден ще осъзнаеш какво си имал,

но, моля те, не ме търси.

Аз вече ще съм друга,

макар да зная, че още боли..

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...