Aug 30, 2011, 9:51 PM

Отивай си

  Poetry » Love
938 0 2

Отивай си. Не се обръщай.

Сам по своя път продължи.

Отивай си. Не се обръщай,

уморих се от преструвки и лъжи.

 

Сама не мога да се боря.

Сама за нас. Достатъчно не е.

Тръгвай си, няма да се моля,

щом така е мислиш, че е по-добре.

 

Отивай си. Светът те чака,

аз също, но това го забрави.

Вземи със себе си и мрака,

и болката, и всичките сълзи.

 

Не са ми нужни.

Дори любовта си вземи.

Нека вече бъдем чужди,

щом така искаш, щом така реши.

 

Опитах се. До край се борих.

Дадох всичко и всичко ми взе.

Но не мога вече. Със себе си се преборих,

но с теб не мога. Не.

 

Някой ден ще осъзнаеш какво си имал,

но, моля те, не ме търси.

Аз вече ще съм друга,

макар да зная, че още боли..

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...