Aug 30, 2011, 9:51 PM

Отивай си

  Poetry » Love
942 0 2

Отивай си. Не се обръщай.

Сам по своя път продължи.

Отивай си. Не се обръщай,

уморих се от преструвки и лъжи.

 

Сама не мога да се боря.

Сама за нас. Достатъчно не е.

Тръгвай си, няма да се моля,

щом така е мислиш, че е по-добре.

 

Отивай си. Светът те чака,

аз също, но това го забрави.

Вземи със себе си и мрака,

и болката, и всичките сълзи.

 

Не са ми нужни.

Дори любовта си вземи.

Нека вече бъдем чужди,

щом така искаш, щом така реши.

 

Опитах се. До край се борих.

Дадох всичко и всичко ми взе.

Но не мога вече. Със себе си се преборих,

но с теб не мога. Не.

 

Някой ден ще осъзнаеш какво си имал,

но, моля те, не ме търси.

Аз вече ще съм друга,

макар да зная, че още боли..

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...