29 авг. 2006 г., 14:03

Отивам си... 

  Поэзия
721 0 2
Отивам си... ще тръгвам вече...
Не ме изпращай... остани...
Домът ми е далече,
а и това ще ме рани...

Не трябваше да идвам даже...
да тръгвам след тези очи...
Кой можеше да каже,
че толкова ще ми горчи?

Отивам си, не казвай нищо,
аз няма да се върна пак,
а след години още
ще те издирвам в тоя мрак...

Тръгвам... искам да остана
до светлите, тихи очи,
Но ще боли и рана
завинаги в мен ще горчи...

Отивам си, ще тръгвам вече.
Не ме изпращай, остани...
домът ми е далече...
а и това ще ни рани...

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На мен пък ми харесва е вярно може да се пооправи,но ми харесва смисала..написаното е красиво!

    Но ще е трудно и рана
    завинаги в мен ще боли..

    Опитай така..Поздрави
  • Без да съм чела този коментар, преди малко в коментара си ти казах същото!
    За да не се преповтарям, по добре послушай съветите на Моника!
Предложения
: ??:??