Отивам си...
Не ме изпращай... остани...
Домът ми е далече,
а и това ще ме рани...
Не трябваше да идвам даже...
да тръгвам след тези очи...
Кой можеше да каже,
че толкова ще ми горчи?
Отивам си, не казвай нищо,
аз няма да се върна пак,
а след години още
ще те издирвам в тоя мрак...
Тръгвам... искам да остана
до светлите, тихи очи,
Но ще боли и рана
завинаги в мен ще горчи...
Отивам си, ще тръгвам вече.
Не ме изпращай, остани...
домът ми е далече...
а и това ще ни рани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
е вярно може да се пооправи,но ми харесва смисала..написаното е красиво!