Aug 29, 2006, 2:03 PM

Отивам си...

Poetry

872 0 2

Отивам си... ще тръгвам вече...
Не ме изпращай... остани...
Домът ми е далече,
а и това ще ме рани...

Не трябваше да идвам даже...
да тръгвам след тези очи...
Кой можеше да каже,
че толкова ще ми горчи?

Отивам си, не казвай нищо,
аз няма да се върна пак,
а след години още
ще те издирвам в тоя мрак...

Тръгвам... искам да остана
до светлите, тихи очи,
Но ще боли и рана
завинаги в мен ще горчи...

Отивам си, ще тръгвам вече.
Не ме изпращай, остани...
домът ми е далече...
а и това ще ни рани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

$BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)$

BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)

На мен пък ми харесва е вярно може да се пооправи,но ми харесва смисала..написаното е красиво!

Но ще е трудно и рана
завинаги в мен ще боли..

Опитай така..Поздрави

2006-08-29T15:13:32+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Без да съм чела този коментар, преди малко в коментара си ти казах същото!
За да не се преповтарям, по добре послушай съветите на Моника!

2006-08-29T14:54:57+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0