21 сент. 2008 г., 00:30

Отивам си

1.1K 1 1
Нима не разбираш, че аз си отивам?
Пламъците в очите отдавна умряха.
Никой и нищо аз не проклинам.
В миг други вълнения душата заляха.

Не беше това, което очаквах.
Аз исках най-много подкрепа.
Много дни във мъка оплаках,
сега другаде намерих утеха.

Дълго време бях във окови.
Всеки ден чаках, копнях...
Болката постоянно в душата се рови
и много стихове от мъка изпях.

Краят настъпва при всеки внезапно.
И при мене настъпи, уви...
Няма пътища, които обратно
биха ме върнали при тебе... Прости!

Няма смисъл сега да ме молиш.
Няма смисъл от тежки слова.
В миналото спри да се ровиш...
Остави ме... Нека бъда сама.

Никога не поисках толкова много.
Давах ти всичко, за което мечтах.
А ти ме съдеше винаги строго
и сега други висини аз пожелах.

Нека замина от тебе далече-
да открия пред себе си път.
Да избягам от това, на което ти ме обрече.
Нека погледна отново светът!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...