Отиваш си...

Отиваш си, как да те спра?

Отиваш си, как да те върна?

Пусто е без теб, празна е душата ми.

Искам те, но как да те върна?

Няма те и без теб аз съм никоя.

Няма те и не мога да го осмисля.

Липсваш ми, липсва ми гласът ти.

Липсват ми закачките ти, липсва ми смехът ти.

Бяхме заедно...

Бяхме еднo...

Обещахме си, че ще сме завинаги така,

Но ти изчезна в мрака,

а душата ми крещи: “спри се, моля те, върни се”...

Но безмълвни са тези слова.

Явни са само сълзите, породени от любов...

Денят отмина, дойде нощта,

всичко потъна в тишина,

а аз все още стоях там и чаках,

ронех сълзи и повтарях: “върни се, обичам те”...

Но теб те нямаше, не чух гласа ти,

и там, в онази тъмна нощ

умря мечтата ми, ти прободе я с нож...

Умря мечтата ми, но не и любовта ми...