7.02.2008 г., 8:15

Отиваш си...

1.7K 0 0

Отиваш си, как да те спра?

Отиваш си, как да те върна?

Пусто е без теб, празна е душата ми.

Искам те, но как да те върна?

Няма те и без теб аз съм никоя.

Няма те и не мога да го осмисля.

Липсваш ми, липсва ми гласът ти.

Липсват ми закачките ти, липсва ми смехът ти.

Бяхме заедно...

Бяхме еднo...

Обещахме си, че ще сме завинаги така,

Но ти изчезна в мрака,

а душата ми крещи: “спри се, моля те, върни се”...

Но безмълвни са тези слова.

Явни са само сълзите, породени от любов...

Денят отмина, дойде нощта,

всичко потъна в тишина,

а аз все още стоях там и чаках,

ронех сълзи и повтарях: “върни се, обичам те”...

Но теб те нямаше, не чух гласа ти,

и там, в онази тъмна нощ

умря мечтата ми, ти прободе я с нож...

Умря мечтата ми, но не и любовта ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...