Feb 7, 2008, 8:15 AM

Отиваш си...

  Poetry » Love
1.7K 0 0

Отиваш си, как да те спра?

Отиваш си, как да те върна?

Пусто е без теб, празна е душата ми.

Искам те, но как да те върна?

Няма те и без теб аз съм никоя.

Няма те и не мога да го осмисля.

Липсваш ми, липсва ми гласът ти.

Липсват ми закачките ти, липсва ми смехът ти.

Бяхме заедно...

Бяхме еднo...

Обещахме си, че ще сме завинаги така,

Но ти изчезна в мрака,

а душата ми крещи: “спри се, моля те, върни се”...

Но безмълвни са тези слова.

Явни са само сълзите, породени от любов...

Денят отмина, дойде нощта,

всичко потъна в тишина,

а аз все още стоях там и чаках,

ронех сълзи и повтарях: “върни се, обичам те”...

Но теб те нямаше, не чух гласа ти,

и там, в онази тъмна нощ

умря мечтата ми, ти прободе я с нож...

Умря мечтата ми, но не и любовта ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....