Feb 7, 2008, 8:15 AM

Отиваш си...

  Poetry » Love
1.7K 0 0

Отиваш си, как да те спра?

Отиваш си, как да те върна?

Пусто е без теб, празна е душата ми.

Искам те, но как да те върна?

Няма те и без теб аз съм никоя.

Няма те и не мога да го осмисля.

Липсваш ми, липсва ми гласът ти.

Липсват ми закачките ти, липсва ми смехът ти.

Бяхме заедно...

Бяхме еднo...

Обещахме си, че ще сме завинаги така,

Но ти изчезна в мрака,

а душата ми крещи: “спри се, моля те, върни се”...

Но безмълвни са тези слова.

Явни са само сълзите, породени от любов...

Денят отмина, дойде нощта,

всичко потъна в тишина,

а аз все още стоях там и чаках,

ронех сълзи и повтарях: “върни се, обичам те”...

Но теб те нямаше, не чух гласа ти,

и там, в онази тъмна нощ

умря мечтата ми, ти прободе я с нож...

Умря мечтата ми, но не и любовта ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...