Откакто почука на вратата ми
Всичко с теб е толкова красиво
и животът в мен разцъфтява…
Появяваш се и светът ми галиш,
замлъквам и говори тишината.
А цветята се събуждат в багри,
щом огрееш слънце мое, утринта.
И вечер щом погледна към небето,
виждам звезди посред зима дори.
И откакто почука на вратата ми,
времето спря и попадна в капан.
И моят пристан са твоите обятия,
те са и моя бяг към вечността.
А диханието ти - извор на живот,
песента, която оглася сърцето ми.
И като вятър в небесата ме отнася,
и на края на света ме отвежда…
И днес разбирам щастието защото,
познавам всяка линия по ръката ти.
И се чувствам най-щастливия човек,
защото душата ми се сля с твоята….
И съм тази, която споделя пътя ти,
която пази гърба ти и върви с теб…
И какво да правя с цялата тази любов,
не знам, не съм била по - щастлива.
И откакто сърцето си отворих за теб,
усещам как нося небето в ръцете си.
И благодаря на Бог за тази благословия,
морето ми да се влива в твоето море…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
