6 апр. 2016 г., 23:04

Откакто си отидох...

722 0 0

Откакто си отидох, съм безлична... 

а растях под най-синьото небе, 

в зелени ниви пролет се обличах, 

мечтаех само, както може го дете. 

 

От ранени колена течеше кръв, 

но с тази кръв, поливах аз земята. 

Сега съм друга... нямам плът, 

в многолюден град избрах си самотата. 

 

Душата ми в глухарче се превърна

и разпилява се между панелни сгради, 

отчаян опит в дома да се завърне... 

и да прошепне "прегърни ме, мамо" 

 

Откакто си отидох и петли не пеят, 

само гларусите, хищни грачат... 

Дали пък те не са ми детството отнели? 

Ражда се човек за да порасне! 

 

Понякога се връщам, все по-рядко... 

Прага щом прекрача, гърдите ми със въздух се изпълват. 

За миг... аз ставам мъничка... за кратко

в прегрдките на мама и на татко. 

 

Сега и аз съм майка, мамо... 

но за тебе тайничко си плача, 

защото живота всичко може да даде и вземе, 

но невъзможно е да ти отнеме-майка!!! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...