Откакто си отидох, съм безлична...
а растях под най-синьото небе,
в зелени ниви пролет се обличах,
мечтаех само, както може го дете.
От ранени колена течеше кръв,
но с тази кръв, поливах аз земята.
Сега съм друга... нямам плът,
в многолюден град избрах си самотата.
Душата ми в глухарче се превърна
и разпилява се между панелни сгради,
отчаян опит в дома да се завърне...
и да прошепне "прегърни ме, мамо" ...