МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
19 апр. 2022 г., 08:48

Отказах се от себе си, жужа...

498 4 9

Не пиша с мастило – мастилото свърши.

Върхът на перото, стократно прекършван,

се счупи накрая в устата на злото –

мълвата уби те. Пустее леглото.

Скърбя по плътта и духа помежду ни.

Сега там е въздух и липсващи думи.

Сега там е "няма ме" нямо. Измама,

където ме има. Където останах.

Пчелата златиста, върхът на перото...

Сега аз съм истина, ти си... защото...

Бледнее ликът ти на листа откъснат.

Сега аз съм буря, в която възкръсват

медът и прашецът, тревите, цветята.

Сега аз съм жило, а ти си... осата.

 

Това е , любими, делът на тълпата.

Убива. Възкръсваш. Но ставаш придатък. 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=X1H73109Qlk

https://www.youtube.com/watch?v=UHiSc_M0xQU

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Случайно е. Благодаря.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Много рядко съвсем инстинктивно чета някои произведения в обратен ред- от края към началото. Това направих тук и също ми хареса. Интересен стих, Мария.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Стига да не ни превръща в оси. Но това не го прави изкуството, а реалността. Не е важно какво отразяваш в творчеството си, а какво изпитваш, пишейки. За съжаление, не винаги ни вдъхновяват щастливи събития, а не сме достатъчно силни, за да излезем от преживените нещастия по-добри и прощаващи. Не знам и дали си струва жертвата. Човешки същества сме, не сме смирени като Христос - роптаем и отмъщаваме. Но пък осите също са Божии създания, и те имат предназначение. Благодаря, Тъжен лирик.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Да, въпросът е в това, доколко сме склонни на компромис. Понякога това е единственият изход, за да оцелееш. Но дали можеш по този начин да се съхраниш, е друг въпрос. Благодаря, Самодива.
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Много хубаво! Не е невъзможно да се опазим от тълпата, но е въпрос на воля и смелост.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0