19 апр. 2022 г., 08:48

Отказах се от себе си, жужа...

493 4 9

Не пиша с мастило – мастилото свърши.

Върхът на перото, стократно прекършван,

се счупи накрая в устата на злото –

мълвата уби те. Пустее леглото.

Скърбя по плътта и духа помежду ни.

Сега там е въздух и липсващи думи.

Сега там е "няма ме" нямо. Измама,

където ме има. Където останах.

Пчелата златиста, върхът на перото...

Сега аз съм истина, ти си... защото...

Бледнее ликът ти на листа откъснат.

Сега аз съм буря, в която възкръсват

медът и прашецът, тревите, цветята.

Сега аз съм жило, а ти си... осата.

 

Това е , любими, делът на тълпата.

Убива. Възкръсваш. Но ставаш придатък. 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=X1H73109Qlk

https://www.youtube.com/watch?v=UHiSc_M0xQU

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случайно е. Благодаря.
  • Много рядко съвсем инстинктивно чета някои произведения в обратен ред- от края към началото. Това направих тук и също ми хареса. Интересен стих, Мария.
  • Стига да не ни превръща в оси. Но това не го прави изкуството, а реалността. Не е важно какво отразяваш в творчеството си, а какво изпитваш, пишейки. За съжаление, не винаги ни вдъхновяват щастливи събития, а не сме достатъчно силни, за да излезем от преживените нещастия по-добри и прощаващи. Не знам и дали си струва жертвата. Човешки същества сме, не сме смирени като Христос - роптаем и отмъщаваме. Но пък осите също са Божии създания, и те имат предназначение. Благодаря, Тъжен лирик.
  • Да, въпросът е в това, доколко сме склонни на компромис. Понякога това е единственият изход, за да оцелееш. Но дали можеш по този начин да се съхраниш, е друг въпрос. Благодаря, Самодива.
  • Много хубаво! Не е невъзможно да се опазим от тълпата, но е въпрос на воля и смелост.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...