МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
19 апр. 2022 г., 08:48

Отказах се от себе си, жужа... 

  Поэзия
299 4 9

Не пиша с мастило – мастилото свърши.

Върхът на перото, стократно прекършван,

се счупи накрая в устата на злото –

мълвата уби те. Пустее леглото.

Скърбя по плътта и духа помежду ни.

Сега там е въздух и липсващи думи.

Сега там е "няма ме" нямо. Измама,

където ме има. Където останах.

Пчелата златиста, върхът на перото...

Сега аз съм истина, ти си... защото...

Бледнее ликът ти на листа откъснат.

Сега аз съм буря, в която възкръсват

медът и прашецът, тревите, цветята.

Сега аз съм жило, а ти си... осата.

 

Това е , любими, делът на тълпата.

Убива. Възкръсваш. Но ставаш придатък. 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=X1H73109Qlk

https://www.youtube.com/watch?v=UHiSc_M0xQU

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Случайно е. Благодаря.
  • Много рядко съвсем инстинктивно чета някои произведения в обратен ред- от края към началото. Това направих тук и също ми хареса. Интересен стих, Мария.
  • Стига да не ни превръща в оси. Но това не го прави изкуството, а реалността. Не е важно какво отразяваш в творчеството си, а какво изпитваш, пишейки. За съжаление, не винаги ни вдъхновяват щастливи събития, а не сме достатъчно силни, за да излезем от преживените нещастия по-добри и прощаващи. Не знам и дали си струва жертвата. Човешки същества сме, не сме смирени като Христос - роптаем и отмъщаваме. Но пък осите също са Божии създания, и те имат предназначение. Благодаря, Тъжен лирик.
  • Да, въпросът е в това, доколко сме склонни на компромис. Понякога това е единственият изход, за да оцелееш. Но дали можеш по този начин да се съхраниш, е друг въпрос. Благодаря, Самодива.
  • Много хубаво! Не е невъзможно да се опазим от тълпата, но е въпрос на воля и смелост.
  • Всички понякога ставаме подвластни на волята на тълпата, за съжаление. Изборът не винаги е наш. Благодаря, Жабок!
  • "Това е , любими, делът на тълпата.
    Убива. Възкръсваш. Но ставаш придатък. "
    Не ставам за придатък, но стихът е много хубав.
  • Благодаря, Миночка.
  • Силен стих, навява тъга и някаква липса, която запълва голямо пространство! Хареса ми!
Предложения
: ??:??