Отключват се вратите на душата
Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило
по ли́ста бял да вае красоти.
Желая аз да бъдеш чудо ти,
мечтанието чисто променило.
Отключват се вратите на душата.
Пропадат катинарите строшени
ведно с веригите си вдън земята.
Рисуват миговете вдъхновени
картини съвършено откровени
и пеят цветовете на дъгата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
