12 июн. 2008 г., 16:16

Откраднати истини 

  Поэзия » Философская
758 0 12
* * *
Аз съм малка
черна точица
върху огромния бял лист
на Живота.
В мига,
когато се взривя...
лИста ще стане черен
до болка...
толкова черен,
че ще бъде изгорял!

* * *
Не съвършенството
ражда злобата.
Животът е толкова кратък...
а... ние -
толкова НЕСЪВЪРШЕНИ!

* * *
Няма "МИНАЛО".
Няма "БЪДЕЩЕ".
Съществува само "СЕГА".
Миг "СЕГА" е бъдеще...
сега... вече е"МИНАЛО"!

* * *
Животът е болка...
Любовта - опрощение...
Вярната посока - Истината.
А аз... по средата -
като Писък!

© Христина Никилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??