12.06.2008 г., 16:16

Откраднати истини

Поезия » Философска

986 0 12

* * *
Аз съм малка
черна точица
върху огромния бял лист
на Живота.
В мига,
когато се взривя...
лИста ще стане черен
до болка...
толкова черен,
че ще бъде изгорял!

* * *
Не съвършенството
ражда злобата.
Животът е толкова кратък...
а... ние -
толкова НЕСЪВЪРШЕНИ!

* * *
Няма "МИНАЛО".
Няма "БЪДЕЩЕ".
Съществува само "СЕГА".
Миг "СЕГА" е бъдеще...
сега... вече е"МИНАЛО"!

* * *
Животът е болка...
Любовта - опрощение...
Вярната посока - Истината.
А аз... по средата -
като Писък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

тюркоаз (Мариола Томова)

Пак се връщам за да ти кажа, продължавай смело напред - отлично е!!!

2008-06-15T10:05:41+03:00
feia (Вилдан Сефер)

...а защо не и като шепот?...Поздрав, Хриси!

2008-06-12T20:33:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

мъдри думи изричаш...и все истини...
с обич, Хриси.

2008-06-12T20:30:35+03:00
враната (Маргарита Василева)

По средата-надежда...!

2008-06-12T19:39:00+03:00
hrisi_karol (Христина Никилова)

Благодаря ви, че ми бяхте на гости!
Пещерски, не е важно времето, а как си го изживял! Поздравявам ви!

2008-06-12T18:41:16+03:00