Лед, студ, вятър, виелици и късчета стъкла

се търкаляха в лабиринта на моята душа.

Порой и мълнии, искри и пламъци горят сега,

сега, когато пак те срещнах и откраднахме мига.

Дяволи и демони, светци и ангели сливат се в нощта,

истината и лъжата, фалшът и суетата нямат значение сега.

В момента няма никой, нищичко не съществува,

само и единствено мига.

Мигът, във който бавно плъзгаш своята ръка,

кожата настръхва и поруменява,

погледът полупремрежен, устни, впити във врата,

нокти във гърба забити, капки пот по две тела.

Сякаш времето е спряло, само огънят гори,

почва всичко отначало, свършва като миг, уви.

Крадени моменти, спомени, сливащи се във нощта,

цялата вселена взета е и пусната на свобода...