Лед, студ, вятър, виелици и късчета стъкла
се търкаляха в лабиринта на моята душа.
Порой и мълнии, искри и пламъци горят сега,
сега, когато пак те срещнах и откраднахме мига.
Дяволи и демони, светци и ангели сливат се в нощта,
истината и лъжата, фалшът и суетата нямат значение сега.
В момента няма никой, нищичко не съществува,
само и единствено мига.
Мигът, във който бавно плъзгаш своята ръка,
кожата настръхва и поруменява,
погледът полупремрежен, устни, впити във врата,
нокти във гърба забити, капки пот по две тела. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up