Лед, студ, вятър, виелици и късчета стъкла
се търкаляха в лабиринта на моята душа.
Порой и мълнии, искри и пламъци горят сега,
сега, когато пак те срещнах и откраднахме мига.
Дяволи и демони, светци и ангели сливат се в нощта,
истината и лъжата, фалшът и суетата нямат значение сега.
В момента няма никой, нищичко не съществува,
само и единствено мига.
Мигът, във който бавно плъзгаш своята ръка,
кожата настръхва и поруменява,
погледът полупремрежен, устни, впити във врата,
нокти във гърба забити, капки пот по две тела.
Сякаш времето е спряло, само огънят гори,
почва всичко отначало, свършва като миг, уви.
Крадени моменти, спомени, сливащи се във нощта,
цялата вселена взета е и пусната на свобода...
© Райна Боянова Всички права запазени