20 февр. 2010 г., 21:05

Откраднато щастие 

  Поэзия » Любовная
963 1 6
Откраднато щастие
По устните все още лепне любовта,
телата тръпнат… А е късно вече..
Той си тръгва, тръгва тя -
на чуждо щастие обречени.
Блестят очите - от тъга.
Сякаш щастието им е отнето.
Един час на кого ли стига,
от дланите обич изригва,
а всяка ласка гори до сърцето.
Така е трудно да се разделят.
Цяала нощ – безкрайно много време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??