Откраднато щастие
По устните все още лепне любовта,
телата тръпнат… А е късно вече..
Той си тръгва, тръгва тя -
на чуждо щастие обречени.
Блестят очите - от тъга.
Сякаш щастието им е отнето.
Един час на кого ли стига,
от дланите обич изригва,
а всяка ласка гори до сърцето.
Така е трудно да се разделят.
Цяала нощ – безкрайно много време.
Ще се видим утре.
Ще се видим…
Дано сънят тъгата ни отнеме.
Ала сън не иде.
Спят съпрузи и съпруги.
Иска той,
тя иска
да се видят.
Не съществува
нищо друго на света,
само той до нея
и до него тя.
© Албена Стефанова Всички права запазени