Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята.
Ти създадена си от къс небе,
по венчетата с цветя,
замечтали да се срещнем като две бели пеперуди.
И когато ръката ти намери моята,
аз открих единствения начин да измеря времето.