deiz (Дилианна Димитрова)
44 345
31 авг. 2007 г., 19:14

Откровение 

  Поэзия
704 0 4
 Чакам те, а би трябвало да не чакам.
  Чакам те като път през пустиня,
  като дума на стих недописан,
  като песен, заседнала в гърлото.

  Чакам те. Влез без да чукаш,
  както винаги си го правел.
  Няма врата за сърцето,
  то може да вярва само чрез тебе.

  Знам,че се чакаме и това е безумното.
  Твоят път - аз. Моят - към теб.
  И не издържам тежестта  на това чувство.
  Чакам те с последния лъч на слънцето.
 

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??