deiz (Дилианна Димитрова)
44 345
31 ago 2007, 19:14

Откровение 

  Poesía
703 0 4
 Чакам те, а би трябвало да не чакам.
  Чакам те като път през пустиня,
  като дума на стих недописан,
  като песен, заседнала в гърлото.

  Чакам те. Влез без да чукаш,
  както винаги си го правел.
  Няма врата за сърцето,
  то може да вярва само чрез тебе.

  Знам,че се чакаме и това е безумното.
  Твоят път - аз. Моят - към теб.
  И не издържам тежестта  на това чувство.
  Чакам те с последния лъч на слънцето.
 

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??