Откровение
Чакам те, а би трябвало да не чакам.
Чакам те като път през пустиня,
като дума на стих недописан,
като песен, заседнала в гърлото.
Чакам те. Влез без да чукаш,
както винаги си го правел.
Няма врата за сърцето,
то може да вярва само чрез тебе.
Знам,че се чакаме и това е безумното.
Твоят път - аз. Моят - към теб.
И не издържам тежестта на това чувство.
Чакам те с последния лъч на слънцето.
Чакам те като път през пустиня,
като дума на стих недописан,
като песен, заседнала в гърлото.
Чакам те. Влез без да чукаш,
както винаги си го правел.
Няма врата за сърцето,
то може да вярва само чрез тебе.
Знам,че се чакаме и това е безумното.
Твоят път - аз. Моят - към теб.
И не издържам тежестта на това чувство.
Чакам те с последния лъч на слънцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дилианна Димитрова Всички права запазени
