9 дек. 2005 г., 11:42

ОТКРОВЕНИЕ

1.3K 0 10

ОТКРОВЕНИЕ

 

Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,

които аз не искам да прикривам?

Разбираш ли, че бавно ме напуска

последната почтена съпротива?

 

Не искам все да бъда целомъдрен,

а твоят поглед все да ме изгаря.

Не си картина - аз не съм безплътен.

Не ни е чужда плътската поквара.

 

Желая те, макар и да си чужда.

Виновен ли съм, мила, че те има?

Че непокорна в мене се събужда

любов, като света необяснима.

 

При него ти едва ли си желана.

Ше гаснеш там в копнежи еротични.

Ще мислиш тайно вечер за измяна,

а той навярно друга ще обича.

 

А аз не искам с друга да се любя.

Това е някаква магия, може би.

Готов съм всичко свое да загубя,

но чак до гроба, моя да си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Закъснели поздрави за чудесния стих, Румене!
  • здравей!!! това е за няколко дни безброй приятели!пишеш страхотно леко!усещам че си роден поет,а не създаден от "майстори"и "съветодарители".благодаря ,че има такива като теб!фен съм ти !!!
  • Много възпламеняващо и чувственно!Браво
  • докосващо и силно
  • Много е чувствено!!!Хареса ми и на мен!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...