9.12.2005 г., 11:42

ОТКРОВЕНИЕ

1.3K 0 10

ОТКРОВЕНИЕ

 

Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,

които аз не искам да прикривам?

Разбираш ли, че бавно ме напуска

последната почтена съпротива?

 

Не искам все да бъда целомъдрен,

а твоят поглед все да ме изгаря.

Не си картина - аз не съм безплътен.

Не ни е чужда плътската поквара.

 

Желая те, макар и да си чужда.

Виновен ли съм, мила, че те има?

Че непокорна в мене се събужда

любов, като света необяснима.

 

При него ти едва ли си желана.

Ше гаснеш там в копнежи еротични.

Ще мислиш тайно вечер за измяна,

а той навярно друга ще обича.

 

А аз не искам с друга да се любя.

Това е някаква магия, може би.

Готов съм всичко свое да загубя,

но чак до гроба, моя да си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Закъснели поздрави за чудесния стих, Румене!
  • здравей!!! това е за няколко дни безброй приятели!пишеш страхотно леко!усещам че си роден поет,а не създаден от "майстори"и "съветодарители".благодаря ,че има такива като теб!фен съм ти !!!
  • Много възпламеняващо и чувственно!Браво
  • докосващо и силно
  • Много е чувствено!!!Хареса ми и на мен!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...