9 июл. 2009 г., 12:43

Откровение

605 0 1

Небето се натъжи.

Доплака му се

от страданието

на Земята.

Клетницата Тя -

понасяше безмълвна

жестокостта

на своите деца,

а те, самозабравили се

в своята егоистична алчност

на фалшиви богове,

трупаха кървави богатства

от Нейните пламтящи рани.

Те нямаха очи

да видят болезнените рани

на Нея - Единствената!

Тяхната майка Земя!

И падаха в собствения си капан

на обречеността...

Към тях пълзеше сянката

на бавна смърт.

Земята знаеше това,

защото беше мъдра Майка.

Тя продължаваше да страда

от предателства...

Дълбоките ú рани

станаха жертвен олтар

на собствените ú деца.

Небето виждаше всичко.

Натъжи се и се разплака

за  Нея - Земята!...

Обгърна я с облаци

и я целуна

с живителни дъждове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...