Небето се натъжи.

Доплака му се

от страданието

на Земята.

Клетницата Тя -

понасяше безмълвна

жестокостта

на своите деца,

а те, самозабравили се

в своята егоистична алчност

на фалшиви богове,

трупаха кървави богатства

от Нейните пламтящи рани.

Те нямаха очи

да видят болезнените рани

на Нея - Единствената!

Тяхната майка Земя!

И падаха в собствения си капан

на обречеността...

Към тях пълзеше сянката

на бавна смърт.

Земята знаеше това,

защото беше мъдра Майка.

Тя продължаваше да страда

от предателства...

Дълбоките ú рани

станаха жертвен олтар

на собствените ú деца.

Небето виждаше всичко.

Натъжи се и се разплака

за  Нея - Земята!...

Обгърна я с облаци

и я целуна

с живителни дъждове.