ОТКРОВЕНИЕ (На един алпийски пейзаж)
В миг вятърът приклекна и замря
оттатък, някъде зад склона.
В окото ми – унесена сълза,
горчиво-сладка, непрогонена.
И как е тихо, тихо... Просветля
на езерото в дрехата прозрачна.
Сребристорозовата тишина
целуна устните на здрача.
И няма звук, ни шепот, нито стон.
И пулсът ми съвсем замлъкна.
В божествен кадър небосклонът ...