19.09.2012 г., 16:05 ч.  

Oткровение 

  Поезия
1296 0 14

                        
               ОТКРОВЕНИЕ   (На един  алпийски пейзаж)

 

В  миг вятърът  приклекна и замря                                          

оттатък, някъде зад  склона.

В окото ми – унесена    сълза,

горчиво-сладка, непрогонена.

И как е тихо, тихо... Просветля

на езерото в дрехата  прозрачна.

Сребристорозовата  тишина

целуна  устните на  здрача.

И  няма  звук, ни  шепот, нито стон.

И пулсът  ми съвсем  замлъкна.

В  божествен  кадър  небосклонът

е  купол  на   неземна   църква.

А   снежните  сънливи  върхове,

погалени  от  залезна  позлата –

изящни  фрески  в  нямото  небе,

изписват  тук  олтара  на  Земята.

Душата  ми пред  Тебе  коленичи,

Творецо!  И пред  мъдрото ти бдение...

Във  твойта  тишина  съм... И  обичам.

Звездица   паля  за   спасение.

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??