Oткровение
ОТКРОВЕНИЕ (На един алпийски пейзаж)
В миг вятърът приклекна и замря
оттатък, някъде зад склона.
В окото ми – унесена сълза,
горчиво-сладка, непрогонена.
И как е тихо, тихо... Просветля
на езерото в дрехата прозрачна.
Сребристорозовата тишина
целуна устните на здрача.
И няма звук, ни шепот, нито стон.
И пулсът ми съвсем замлъкна.
В божествен кадър небосклонът
е купол на неземна църква.
А снежните сънливи върхове,
погалени от залезна позлата –
изящни фрески в нямото небе,
изписват тук олтара на Земята.
Душата ми пред Тебе коленичи,
Творецо! И пред мъдрото ти бдение...
Във твойта тишина съм... И обичам.
Звездица паля за спасение.
© Алина Стоянова All rights reserved.
