27 авг. 2010 г., 09:09

Откровение

900 0 2

Откровение

Косите ти красиви искам да погаля.

Очите ти игриви нежно да целуна аз.

Отново огъня любовен в тебе да запаля.

Да се почустваш най-желана та дори за час.

 

Отново искам твоята усмивка аз да зърна.

Да видя как разцъфваш като цвете дар от бога.

После силно и със страст да те прегърна.

За теб не съм достоен – не, не мога.

 

Изпращам те в нощта, оставена в мечтите.

Отпивам пак от чашата със самота.

И спомням си как някога красиви бяха дните,

и двамата със теб познахме любовта.

 

Вали! Светът разбрал е за тъгата моя.

Върви! Щастието трябва да се търси всеки ден.

Боли! Не ме забравяй, аз те моля.

Помни! Че те обичах, но друг създаден е за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами сега не.Но когато съм го писал може би.На отделни етапи от живота всеки се е страхувал от нещо което после вече е виждал по друг начин.Благодаря ти и се радвам ,че ти е харесало.
  • Красиво! Нима те е страх, че не си достоен за някого, за когото си отдал част от душата си, за да напишеш това? ...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...