Откровение

okinaf (okinaf)
35 15

27 ago 2010, 9:09

Poesía

655 0 2

Откровение

Косите ти красиви искам да погаля.

Очите ти игриви нежно да целуна аз.

Отново огъня любовен в тебе да запаля.

Да се почустваш най-желана та дори за час.

Отново искам твоята усмивка аз да зърна.

Да видя как разцъфваш като цвете дар от бога.

После силно и със страст да те прегърна.

За теб не съм достоен – не, не мога.

Изпращам те в нощта, оставена в мечтите.

Отпивам пак от чашата със самота.

И спомням си как някога красиви бяха дните,

и двамата със теб познахме любовта.

Вали! Светът разбрал е за тъгата моя.

Върви! Щастието трябва да се търси всеки ден.

Боли! Не ме забравяй, аз те моля.

Помни! Че те обичах, но друг създаден е за мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

okinaf (okinaf)

2010-08-27T18:06:10+03:00

Ами сега не.Но когато съм го писал може би.На отделни етапи от живота всеки се е страхувал от нещо което после вече е виждал по друг начин.Благодаря ти и се радвам ,че ти е харесало.
Vaguelady (Ли Николаевна)

2010-08-27T17:10:09+03:00

Красиво! Нима те е страх, че не си достоен за някого, за когото си отдал част от душата си, за да напишеш това? ...