okinaf (okinaf)
35 15
27.08.2010 г., 9:09 ч.

Откровение 

  Поезия
660 0 2

Откровение

Косите ти красиви искам да погаля.

Очите ти игриви нежно да целуна аз.

Отново огъня любовен в тебе да запаля.

Да се почустваш най-желана та дори за час.

 

Отново искам твоята усмивка аз да зърна.

Да видя как разцъфваш като цвете дар от бога.

После силно и със страст да те прегърна.

За теб не съм достоен – не, не мога.

 

Изпращам те в нощта, оставена в мечтите.

Отпивам пак от чашата със самота.

И спомням си как някога красиви бяха дните,

и двамата със теб познахме любовта.

 

Вали! Светът разбрал е за тъгата моя.

Върви! Щастието трябва да се търси всеки ден.

Боли! Не ме забравяй, аз те моля.

Помни! Че те обичах, но друг създаден е за мен.

© okinaf Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами сега не.Но когато съм го писал може би.На отделни етапи от живота всеки се е страхувал от нещо което после вече е виждал по друг начин.Благодаря ти и се радвам ,че ти е харесало.
  • Красиво! Нима те е страх, че не си достоен за някого, за когото си отдал част от душата си, за да напишеш това? ...
Предложения
: ??:??