Аз мога всичко пак да ти простя,
но какво да правя с теб, кажи –
докога ще трябва да търпя
твойте нескопосани лъжи?
Невъзможно е да те обичам,
да те ненавиждам аз не ща
и много пъти се заричам –
като ме лъжеш да те удуша.
Понякога, когато ти трошиш
чиниите една след друга...
не видя ли че грешиш –
на мен отдавна не ми пука!
Отново всичко бих ти аз простил,
Но какво да правя, ми кажи...
С теб не мога да съм вече мил.
Помисли сама – за какво си ми?
април, 1986 г.
© Пламен Порчев Все права защищены