28 июл. 2013 г., 17:08  

Откровение

1.2K 0 3

 

                                                                                                 на МН

                 ОТКРОВЕНИЕ 


Аз мога всичко пак да ти простя,

но какво да правя с теб, кажи –

докога ще трябва да търпя

твойте нескопосани лъжи?

 

Невъзможно е да те обичам,

да те ненавиждам аз не ща

и много пъти се заричам –

като ме лъжеш да те удуша.

 

Понякога, когато ти  трошиш

чиниите една след друга...

не видя ли  че грешиш –

на мен отдавна не ми пука!

 

Отново всичко бих ти аз простил,

Но какво да правя, ми кажи...

С теб не мога да съм вече мил.

Помисли сама – за какво си ми?


април, 1986 г.






 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Порчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съпричастността !!
  • На мен пък стихотворението ми харесва и си мисля,че пак ще се размине с малко ако е само душенето за сметка на всичките и лъжи
  • "Понякога, когато ти трошиш

    чиниите една след друга...

    не видя ли че грешиш –

    на мен отдавна не ми пука!"

    Вероятно си започнал да ги подменяш с такива от алпака и затова "не ти пука"!?... На кой вид си се спрял - на продукцията на завод "Хром" Силистра - класика в "жанра", на индийски или на китайски? Последните два вида са по-евтини, но, пък, понякога може да поръждясат. Освен по-ниската цена те имат, обаче, и едно друго предимство - по-леки са. Това е важно, защото ако "НН" почне да мята (ако междувременно не си я "удушил" по теб чинии от алпака, за предпочитане е да са от по-леките.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...