28.07.2013 г., 17:08  

Откровение

1.2K 0 3

 

                                                                                                 на МН

                 ОТКРОВЕНИЕ 


Аз мога всичко пак да ти простя,

но какво да правя с теб, кажи –

докога ще трябва да търпя

твойте нескопосани лъжи?

 

Невъзможно е да те обичам,

да те ненавиждам аз не ща

и много пъти се заричам –

като ме лъжеш да те удуша.

 

Понякога, когато ти  трошиш

чиниите една след друга...

не видя ли  че грешиш –

на мен отдавна не ми пука!

 

Отново всичко бих ти аз простил,

Но какво да правя, ми кажи...

С теб не мога да съм вече мил.

Помисли сама – за какво си ми?


април, 1986 г.






 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съпричастността !!
  • На мен пък стихотворението ми харесва и си мисля,че пак ще се размине с малко ако е само душенето за сметка на всичките и лъжи
  • "Понякога, когато ти трошиш

    чиниите една след друга...

    не видя ли че грешиш –

    на мен отдавна не ми пука!"

    Вероятно си започнал да ги подменяш с такива от алпака и затова "не ти пука"!?... На кой вид си се спрял - на продукцията на завод "Хром" Силистра - класика в "жанра", на индийски или на китайски? Последните два вида са по-евтини, но, пък, понякога може да поръждясат. Освен по-ниската цена те имат, обаче, и едно друго предимство - по-леки са. Това е важно, защото ако "НН" почне да мята (ако междувременно не си я "удушил" по теб чинии от алпака, за предпочитане е да са от по-леките.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...