28 сент. 2014 г., 23:58  

Откровение

1.9K 0 20

 

 

Пикирам "Щука" върху имената -
звезда безименна, дошла да ги превземе.
Прибира с шепи пишещите атоми
в чувала си брадясалото Време.

За Него те са плявата от семето,
което някога Сеячите са сели.
Пропуснатите в Списъка на Откровението,
защото в книгите им листите са бели!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Исмаиле за високата оценка и за този стойностен коментар!

    Благодаря и на Дани 51 за високата й оценка!

    Желая и на двама ви много добро настроение през новата седмица и творчески успехи!
  • Отвява времето
    плявата от семето,
    но забрава ще го погълне,
    ако семето не покълне?

    Поздравления, Мисана!
  • Честит празник и на теб, Латинка!
    Ползвам случая, за да изразя своята признателност за топлото и коректно отношение, което винаги си демонстрирала към мен и текстовете ми.
    Дълбоко съм ти благодарен!

    Пожелавам ти много здраве, успехи и щастие!
  • 1. Благодаря ти, Али, че припомни този пасаж от Светото писание, който мнозина забравят, или се сещат за него твърде късно. Точно затова става дума.

    Мерси за хубавите думи и ти желая нови силни поетични изяви!


    2. Отлично си се сетила, Елица, да се възползваш от приниципа за интерпретационното пространство. Така и трябва - Рибарят да бъде оплетен в собствената му мрежа. А когато това става с поетични средства, нямам думи да изразя възхищението си. Нека после някой да ми твърди, че не обичам критика. Когато е като твоята, дори получавам интелектуален оргазъм!

    А това за "стиховейните дни" си е чиста прелест. Ти ли си автор на това малко чудо? Ако е твоя находка, свалям ти шапка.

    Приеми една виртуална прегръдка от мен! Надявам се съпругът ти да не е прекалено ревнив и да ми прости трансокеанските чувства.
  • И времето е като вятъра -
    отсява семето от плявата.
    Но пък без плява семе няма.
    Не е позор да бъдеш слама.

    С тези непретенциозни редове илюстрирам твоето твърдение за "интерпретационното пространство на стиха", Мисана.

    Творбата ти е провокативна - буди размисли и противоречиви мнения.
    Затова интересът към нея е жив и расте...

    Стиховейни дни ти пожелавам!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...