28 янв. 2014 г., 11:14

Откровение

1.9K 0 44

 

 

 

 


Откровение



Не, няма сайт за който да мечтая -
населен само с ангели небесни,
и тук изглежда доста силно лаят,
вместо дружно да си пеят песни.

И тук е пълно с вечните злобари,
досадници, по-лоши и от тия,
дето все напират да ни учат
и са на "всяко гърне мерудия".

Едва пристъпил плахо в "Откровения"
и публикувал нещичко за проба,
бях посъветван, ама "най-сърдечно"
да си "обирам крушите" във блога.

 
Круши брал съм много в интернета
и типове съм срещал най-различини,
някои със никове десетки,
а други пък с прояви нетипични.


Навсякъде е все едно и също,
дето Ганю търкал е подметки,
всеки сайт прилича на зверилник,
моля, дръжте ганьовците в клетки.


Шегувам се.

 

 

Кушел

 

  

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куш Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анна, към кого е въпросът ти? Колко мои коментара има сред това море от назидателност, а?
  • Същата лудница е и в Blog.bg. защо го правите?
  • Lebovski (Лебовски ): 29-01-2014г. 16:36
    ......................................................................
    И понеже съм художник, та да разкажа нещо: Седя си на една изложба, в една малка галерия. Имах десетина картини. Бе съвместна с един колега. Та седя си там и си пия шампанското. Минава някакво конте с идиотски шал и с лакирани нокти. Бил критик. Изкуствовед. Спря се тоя тип пред едно платно и мълчи. Аз си пия. По едно време иде при мен, и почна един длъг монолог. Взе да ми обяснява със непознати сложни думи нещо си за картината. Викам-Чудесно! Нека отидем при нея. Отидохме. Там онзи продължи лекцията и взе да дава определения за това кое е изкуство и кое не е. Каза- Липсва ви колорит! Червеното го няма, ужасно липсва тук! Чукнах го съвсем леко по изкуствоведският нос. Леко беше, но ми струваше 2000 лв. Но така или иначе, потече малко кръв, да сетне го хванах за косицата и го халосах в картината. Стана прекрасно червено петно. Викам: -Сега как е, колорита? В интерес на истината, петното никак не стоеше зле. Може би имаше хляб в този човечец. Накрая даже и му платих за съвета два бона.

    Ей, тая история ме усмихна! Чудесен сценарии за предаване на Робин Кафалиев би станала. Представям си в ролята на художника Дачко и Наката - критик.
    Извинявай, Куш, ама на тая страница има повече хумор в коментаритие отколкото в стиха ти.
  • На кое му казвали разнометричност, кое е дактил, мактил, хорейшо , амфимрахи, анапест и прочие прекрасни думи, не ме интересува просто. Разбираш ли майсторе. Аз си пиша без претенции, нито ще имам някога. Просто ми харесва да го правя, а най- вече да чета. А това, че щях да се пребия в оная трета строфа, така е, едвам оцелях.. Нямаше и да спомена за този нелеп инцидент, ако госпожата не бе тръгнала да дава определиня, кое е и кое не е поезия...
    Това с вторият профил е страшна глупост, да не сме в детската градина бе, Майсторе?
    И понеже съм художник, та да разкажа нещо: Седя си на една изложба, в една малка галерия. Имах десетина картини. Бе съвместна с един колега. Та седя си там и си пия шампанското. Минава някакво конте с идиотски шал и с лакирани нокти. Бил критик. Изкуствовед. Спря се тоя тип пред едно платно и мълчи. Аз си пия. По едно време иде при мен, и почна един длъг монолог. Взе да ми обяснява със непознати сложни думи нещо си за картината. Викам-Чудесно! Нека отидем при нея. Отидохме. Там онзи продължи лекцията и взе да дава определения за това кое е изкуство и кое не е. Каза- Липсва ви колорит! Червеното го няма, ужасно липсва тук! -Това е поправимо, бе-казах и го чукнах съвсем леко по изкуствоведския нос. Леко беше, но ми струваше 2000 лв. Но така или иначе, потече малко кръв, та сетне го хванах за косицата и го халосах в картината. Стана прекрасно червено петно. Викам: -Сега как е, колоритът? В интерес на истината, петното никак не стоеше зле. Може би имаше хляб в този човечец. Накрая даже и му платих за съвета два бона.
  • Тук заприлича на форум. Интересни мнения! Може някой да научи нещо полезно, все пак.
    Например, че ако извади гредата от своето око, по-лесто ще види сламката в братовото. За Лебовски става дума, това може и да е втори профил на Кушел.
    Препънал се бил в стиха на Валентина Йотова. Ето, така започва един от неговите:

    "Нека тази вечер поне се престорим! - три стъпки хорей + две амфибрахи
    Ти ще сготвиш яхния със грах, - анапест
    после на чаши със вино ще спорим - дактил
    за Шопен, за Бетовен, за Бах... " - анапест

    На това му казват разнометричност.
    Не съм дефинирал какво е поезия и какво не е. Това всеки за себе си решава.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...