28.01.2014 г., 11:14 ч.
Откровение
Откровение
Не, няма сайт за който да мечтая -
населен само с ангели небесни,
и тук изглежда доста силно лаят,
вместо дружно да си пеят песни.
И тук е пълно с вечните злобари,
досадници, по-лоши и от тия,
дето все напират да ни учат
и са на "всяко гърне мерудия".
Едва пристъпил плахо в "Откровения"
и публикувал нещичко за проба,
бях посъветван, ама "най-сърдечно"
да си "обирам крушите" във блога.
Круши брал съм много в интернета
и типове съм срещал най-различини,
някои със никове десетки,
а други пък с прояви нетипични.
Навсякъде е все едно и също,
дето Ганю търкал е подметки,
всеки сайт прилича на зверилник,
моля, дръжте ганьовците в клетки.
Шегувам се.
Кушел
© Куш Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Анна, към кого е въпросът ти? Колко мои коментара има сред това море от назидателност, а?
-
Същата лудница е и в Blog.bg. защо го правите?
-
Lebovski (Лебовски ): 29-01-2014г. 16:36
......................................................................
И понеже съм художник, та да разкажа нещо: Седя си на една изложба, в една малка галерия. Имах десетина картини. Бе съвместна с един колега. Та седя си там и си пия шампанското. Минава някакво конте с идиотски шал и с лакирани нокти. Бил критик. Изкуствовед. Спря се тоя тип пред едно платно и мълчи. Аз си пия. По едно време иде при мен, и почна един длъг монолог. Взе да ми обяснява със непознати сложни думи нещо си за картината. Викам-Чудесно! Нека отидем при нея. Отидохме. Там онзи продължи лекцията и взе да дава определения за това кое е изкуство и кое не е. Каза- Липсва ви колорит! Червеното го няма, ужасно липсва тук! Чукнах го съвсем леко по изкуствоведският нос. Леко беше, но ми струваше 2000 лв. Но така или иначе, потече малко кръв, да сетне го хванах за косицата и го халосах в картината. Стана прекрасно червено петно. Викам: -Сега как е, колорита? В интерес на истината, петното никак не стоеше зле. Може би имаше хляб в този човечец. Накрая даже и му платих за съвета два бона.
Ей, тая история ме усмихна! Чудесен сценарии за предаване на Робин Кафалиев би станала. Представям си в ролята на художника Дачко и Наката - критик.
Извинявай, Куш, ама на тая страница има повече хумор в коментаритие отколкото в стиха ти. -
На кое му казвали разнометричност, кое е дактил, мактил, хорейшо , амфимрахи, анапест и прочие прекрасни думи, не ме интересува просто. Разбираш ли майсторе. Аз си пиша без претенции, нито ще имам някога. Просто ми харесва да го правя, а най- вече да чета. А това, че щях да се пребия в оная трета строфа, така е, едвам оцелях.. Нямаше и да спомена за този нелеп инцидент, ако госпожата не бе тръгнала да дава определиня, кое е и кое не е поезия...
Това с вторият профил е страшна глупост, да не сме в детската градина бе, Майсторе?
И понеже съм художник, та да разкажа нещо: Седя си на една изложба, в една малка галерия. Имах десетина картини. Бе съвместна с един колега. Та седя си там и си пия шампанското. Минава някакво конте с идиотски шал и с лакирани нокти. Бил критик. Изкуствовед. Спря се тоя тип пред едно платно и мълчи. Аз си пия. По едно време иде при мен, и почна един длъг монолог. Взе да ми обяснява със непознати сложни думи нещо си за картината. Викам-Чудесно! Нека отидем при нея. Отидохме. Там онзи продължи лекцията и взе да дава определения за това кое е изкуство и кое не е. Каза- Липсва ви колорит! Червеното го няма, ужасно липсва тук! -Това е поправимо, бе-казах и го чукнах съвсем леко по изкуствоведския нос. Леко беше, но ми струваше 2000 лв. Но така или иначе, потече малко кръв, та сетне го хванах за косицата и го халосах в картината. Стана прекрасно червено петно. Викам: -Сега как е, колоритът? В интерес на истината, петното никак не стоеше зле. Може би имаше хляб в този човечец. Накрая даже и му платих за съвета два бона. -
Тук заприлича на форум. Интересни мнения! Може някой да научи нещо полезно, все пак.
Например, че ако извади гредата от своето око, по-лесто ще види сламката в братовото. За Лебовски става дума, това може и да е втори профил на Кушел.
Препънал се бил в стиха на Валентина Йотова. Ето, така започва един от неговите:
"Нека тази вечер поне се престорим! - три стъпки хорей + две амфибрахи
Ти ще сготвиш яхния със грах, - анапест
после на чаши със вино ще спорим - дактил
за Шопен, за Бетовен, за Бах... " - анапест
На това му казват разнометричност.
Не съм дефинирал какво е поезия и какво не е. Това всеки за себе си решава. -
Аз не виждам някой да се перчи. Кой се перчи??
Виждам едни хора , които скачат на някой, чистосърдечно публикувал нещо си и го оплюват.Това виждам.
Кого ще размахвам си е лично моя работа. Арогантно било? Че кое му е арогантното? Аз кумири нямам, уважавм всеки който се мъчи да си изрази мислите на хартия и се осмелява да го прочете на глас и не уважавам хората които гледат наместо да насърчат някой, да го стъпчат и принизят. Който проследи дискусията ще види за какво става дума.. посредственост съчетана с арогантност, плява и тн. Потресаващо!! Явно сте някакво величие вие, високо над нас, простосмъртните посредственици , хихи, я дай нещо да прочетем твое , да видим, да се научим, да поцъкаме с език. А бе вие тука , да не сте луди бе?? -
Г-н Лебовски, съвсем случайно добра литература не се пише. Съвсем случайно Кушел може да намери 2 лева, но това е друга тема. Размахвате като цветни байраци имената на Пушкин, Вазов и Вапцаров, но го правите толкова арогантно и с такова самочувствие, сякаш лично са ви скубали пачите пера. Г-н Кушел, поздравления за скандалната популярност и усърдието, с което забивате пироните в ковчега на сайта. Имаше време (само допреди 1-2 години), когато срещу подобна арогантност, при това съчетана с посредственост, много автори щяха да скочат. За съжаление авторите си тръгнаха. Затова в "Откровения" се публикува много откровена плява, но съвсем малко стойностни произведения. Което е истинска трагедия, като се имат предвид целите, които имаше този сайт. Дано ме разберете правилно и да престанете да се перчите с "поетичните" си постижения. Както вече казах: малко смирение не е излишно дори за големите творци. Желая успех на всички!
-
явно не схванахте какво ви казвам? Ако това което цитирах, от прекрасният Пушкин, го беше написал съвсем случайно оплютият Кушел, то пак щяхте да скочите и да речете- нее не е поезия тва.. Абсолютно съм убеден. А Пушкин, съвсем не пише като някои, захаросана и безсмислена поезия с натруфени нелепи и нищо не значещи думички.. А колко са дребнави някои тука си пролича вече в профила ми, веднага ми назвъкаха единици и двойки хихи, и аз ей сега сам ще си назвъкам такива на нещата, дано да може. Баси дребнотемието цари тука верно.
-
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
Вапцаров "Вяра"
Той пък горкия, от какво ли се оплаква, след като Йотовица едва е била родена и не е могла да му направи литературен анализ.
Абе, симпатяги, не се ли усещате, че ме направихте прекалено прочут. То това ми е съдбата и във всички сайтове де, но пишете си щом нямате друга работа. -
Уважаеми поети.Реално издавайте стихове. Когато хората поискат да четат, ще си закупят стихосбирка от любимия поет. Там се конкурирайте. А тук и в другите сайтове излятата злоба не Ви подхожда!
-
Що ли му се връзвате всички?Пич, ти да не се казваш Краска?
-
О! Пак ли в раздел хумористичен?! Боя се че нещо с чувството ти за хумор не е в ред.(:
На сериозно са те взели, Кушел!
Лебовски, що за въпрос?! Цитираш Русалка на Пушкин. До петия стих (включително) прилича доста на превода на Стоян Бакърджиев. Този не знам на кого е, но е добър. Според правилата, цитатите се слагат в кавички и прилежно отдолу се отбелязва авторът. Сега ще се изпитваме ли?Или ще играем на: познай това чие е?
Да не би да се прави тук паралел между Пушкин и Кушел?!?!?! -
За това ли говориш, Лебовски
Русалка
Русалка
Александър С. Пушкин
Над озером, в глухих дубровах,
Спасался некогда Монах,
Всегда в занятиях суровых,
В посте, молитве и трудах.
Уже лопаткою смиренной
Себе могилу старец рыл —
И лишь о смерти вожделенной
Святых угодников молил.
Однажды летом у порогу
Поникшей хижины своей
Анахорет молился богу.
Дубравы делались черней;
Туман над озером дымился,
И красный месяц в облаках
Тихонько по небу катился.
На воды стал глядеть Мoнax.
Глядит, невольно страха полный;
Не может сам себя понять...
И видит: закипели волны
И присмирели вдруг опять...
И вдруг... легка, как тень ночная,
Бела, как ранний снег холмов,
Выходит женщина нагая
И молча села у брегов.
Глядит на старого Монаха
И чешет влажные власы.
Святой Монах дрожит со страха
И смотрит на ее красы.
Она манит его рукою,
Кивает быстро головой...
И вдруг — падучею звездою —
Под сонной скрылася волной.
Всю ночь не спал старик угрюмый
И не молился целый день —
Перед собой с невольной думой
Всё видел чудной девы тень.
Дубравы вновь оделись тьмою;
Пошла по облакам луна,
И снова дева над водою
Сидит, прелестна и бледна.
Глядит, кивает головою,
Целует из дали шутя,
Играет, плещется волною,
Хохочет, плачет, как дитя,
Зовет Монаха, нежно стонет...
"Монах, Монах! Ко мне, ко мне!..."
И вдруг в волнах прозрачных тонет;
И всё в глубокой тишине.
На третий день отшельник страстный
Близ очарованных брегов
Сидел и девы ждал прекрасной,
А тень ложилась средь дубров...
Заря прогнала тьму ночную:
Монаха не нашли нигде,
И только бороду седую
Мальчишки видели в воде.
1819 -
Добре, това поезия ли е /без да се заяждам/? Питам тези които дават определение за поезия, просто един пример написвам:
------------------
Край езеро, в дъбрави глухи
монах е дирил свят уют,
отдаден строго, за разтуха,
на пост, молитва и на труд.
И вече стар и блед, с лопата
копаел своя гроб студен.
И за почивка благодатна
светците молел ден след ден -
"Току-що и ти даде определение, Лебовски. Нарече Никой не когото трябва. А ти кой си? Не ти ли прави впечатление, че откакто си бил регистриран, почти НИКОЙ не се е произнесъл за теб?"
---------------
Как кой? Никой! И аз съм никой, но не съм и имал претенциите да съм някой, да казвам кое е поезия и кое не Е, и да цитирам строфа, която си е съвсем на място и да я давам като пример за непоезия.. Мислете с главите си, нали се пишете творци. А колкото за това, кой се бил произнесъл за мен, или не се бил произнесъл?! Дреме ми на шапката, за произнасянето на който и да е, било хубаво, или лошо. Коще с лайна да ми замерят стихотворенията и аз ще се наредя с едно в ръка да си ги замеря. Все ми е тази, аз пиша, колкото мога за КЕФ и приветствам всеки който го прави, както може. Но не понасям надути типове, дето целят да оплюят някой и да принизят нещото което е написал без да се аргументират.. -
Добър човек съм, но глупците не ги съжалявам, защото сами си го правят.
-
Ами всеки с дарбите си, Кушеле - едни умеят да пишат, за други остава само да се забавляват сами със себе си.
-
Единствената цел с която влязох в Откровения е да бъда небосклон върху който да блестят "звездите". Тук било страшно забавно. Мислех само да намина, но вече усещам, че ще поостана. Отдавна не ми е било толкова весело.
-
Току-що и ти даде определение, Лебовски. Нарече Никой не когото трябва. А ти кой си? Не ти ли прави впечатление, че откакто си бил регистриран, почти НИКОЙ не се е произнесъл за теб? И да, влезе тук Кушел и те ОТКРИ?
Тази игра сме я гледали. Не е нова. -
трагедия.. За пръв път виждам някой да дава определение за поезия и да казва кое е и кое не е, още повече, че този някой е никой. Едно е да имаш мнение с аргументи, друго е без аргументи. Видяхме ги на гн Сотир аргументите, критикува нещо което е ок и продължава да настоява въпреки че се видя че не е прав. Понякога човек може да се пръсне от собственото си тесногръдие. Гледайте си работата и не се бъркайте в чуждите работи, не го ли схванахте това?Е гати досадата.. Човекът ясно написал горе- ХУМОРИСТИЧНА поезия, вие търсите пак насраната си хайку- лирика..
Барона, ето цитирам едно твое стихотворение, ти , който казваш кое било поезия,виж какво пишеш- Безсмислена самоцелна поезия. Не казвам кое е поезия и кое не, просто ти посочвам, че това което си написал е ненужно.. "Зимата с благочестивите си навици" ?? !?
----------------
Блести снегът и плисва ненадейно
по кожата ми своя знак нетраен:
тъй разсъбличам зимата и нейните
благочестиви навици и тайни.
А тишината на вълни се стеле
на въздуха в бездънните каверни.
След толкова лъжи, предимно бели,
цевта на мисълта дими възчерна.
От близостта навярно ще остане
по коренче, макар и изтъняло:
загубил всички строги очертания,
светът извайва крехката си цялост...
----------------------------------------
без малко да се издрайфам.. -
Естествено е, че горепосоченото не е поезия, макар и да е публикувано в този раздел. Неспазването на елементарни изисквания за написване на една творба, е най-малкият кусур. Използвам случая, за да споделя някои неща, които ме тревожат, меко казано. Хората идват и си тръгват разочаровани от този сайт, Кушел. Гръмки фрази под откровени недомислия (тип лексикон) и мълчание под стойностни творби, са често срещано явление. Събиране на тайфи и чатове с часове - това е от година и половина насам. Затова и рядко влизам. Отсъства правилната самооценка, липсва самокритичност. Казват: "нали влага чувства човекът"...Не е достатъчно. Иска се и обща литературна култура. Да работиш над думите, да ги съзерцаваш с часове, да ги опитомяваш. Да изглежда, че всеки би могъл да го напише. И да не е точно така...
Не го обръщайте на нощни дневничета, в които записвате ежедневните си пикантерии. Стремежът ни да бъдем по-обективни и точни в "присъдата" си над всяка творба, трябва да надмогва собствените ни пристрастия...Рискувам с този текст да си навлека справедливия ви гняв, но предпочитам да знаете, че съм радетел за превръщането на сайта отново в поле за изява на всички стойностни творци, които го напуснаха, разочаровани от атмосферата тук. Пожелавам ви хубава седмица и година...Успех и дръзновение на всички! -
Лебовски, аз също влязох в профила ви и също не намерих нищо гениално. Не мислите ли, че може би съм прочел повече поезия и неслучайно ви зададох този въпрос? Откъде знаете, че не пиша? Откъде знаете, че нямам книги? Ако за вас поетичният свят се изчерпва само с този тук, жалко за вас.
-
ах, Сотир, прощавайте! Вие сте бил фотограф. Пък като влязох в профилът ви, очаквах да ме лъхне нещо гениално в стихове. Простете. Ето защо очаквате, всеки първи ред да се римува с третия и всеки втори с четвъртия.. Простено ви е. Но що чините да давате оценки, така и на схванах.
-
Хааааа, ето как си казваш откровено,за твоите тревоги.Аз също се чудя, защо при положение,
че сме се събрали тук творци,
се оценяваме със 2 и 3.
Това по-скоро ще приляга на някой комплексар,
защо творците правят се на звяр?
Наистина, всеки има произведения, които ги чувства по-силни от други, но пък защо точно хубавите се оценяват слабо....А впечатление ми прави,че бабите пък най-обичат да поставят оценки слаби.... -
"И тук е пълно с вечните злобари,
досадници, по-лоши и от тия,
дето все напират да ни учат
и са на "всяко гърне мерудия"."
-------
И какво, гн- Сотир, какъв е проблемът с горната строфа? Искате ли да ви кажа какъв? НИКАКЪВ! Проблемът е във вашата глава. Изводите са супер елементарни.Вярно написано, вие го доказвате. А на въпроса ви- Краставите магарета и през сто баира се надушват, не сте ли чували.. Довиждане -
Анна и Катя, привет!
Случайно да се наясно, дали в един стих се римуват всички редове. Това ямб или хорей е или комбинация от двата. Шегувам се, Хабер си нямам от тия работи, но да римувам само през ред ми изглежда достатъчно.
П.п. Забравил съм да посоча че тук намирисва на поетичен терор.
П.п.п. Троя, внимавай! Търсиш си белята! -
Eх, Куш разбуни пак духовете. Всъщност това ти беше целта, нали? В спора се ражда истината, а тя вече излезе на светло. Поздрави за написаното и умението ти да го поднесеш в точният момент и място.
Поздрави! -
Въпрос към Лебовски
Лебовски, няма как да се подмине фактът, че влизайки в Откровения, Кушел откри... теб. Не откри автори като Елишка, Пинче, Ники Комедвенска, а ТЕБ. Извинявай, изводите са толкова елементарни, че даже второкласник би се справил.
Отново въпрос към теб, Лебовски.
Как намираш римните двойки
злобари - ни учат
Откровения - най-сърдечно
също - зверилник -
manipuliram (Манипулирам ): 28-01-2014г. 21:07
Куш! Иде ми да те нагушкам от кеф Много яко! Стискам ти ръката!
---------------------------------------------------------------------
Мани, нищо не разбираш от поезия. Ще видиш утре едно "Магазинче за мечти" като те обяват за инфантилна бездарница.
На мен магазинчето много ми хареса. -
Куш! Иде ми да те нагушкам от кеф Много яко! Стискам ти ръката!
-
Лебовски, не обръщай внимание. Просто не знаеш твърде много предистория. Не всичко се върти само в тоя сайт. Има и други интересни места. Бих казал прекалено интересни.
-
Аз явно съм от тролчетата. Дето Кушел ги смята че са невероятни и те тичат да го хвалят, поласкани от суперлативите му. Така ли е? Кой знае. Много е смешно да си въобразиш и за стотна от милисекундата, че си невероятен. Тогава си свършен. Само дето аз приемам думите на човека като искрени и може само да си благодарен и учуден, че някой се интересува не само от своите си творби, но и от чуждите. Вас като ви чета, вие нямате за цел да направите нечии творби по- добри, а имате за цел да ги охулите , а човекът да принизите.Какво ви става бе хора? Нима тука целта е да си мери някой с другият талантите? Как така се раздават оценки какво било и какво не било поезия? Кой даде определението за поезия? И защо хората които са харесали написаното в случая от Кушел, са наречени - тълпа тролчета?
Не бива така никак. Като не ти харесва нещо, кажи защо, как би било по- добре, кое ти харесва и тн. Аз виждам в стиховорението горе, една лична позиция, написана достатъчно добре, без да дразни и помпозничи, но и без претенции да е върховна лирика. Какво има лошо? Тука нима трябва да пишат сао светила от ранга на Пушкин? А чели ли сте Пушкин? Там няма да срещнете помпозни фрази накипрени чак да ти се повърне и безсмислени. Да, Пушкин е гений, но ние останалите какво да правим, да вземем да мрем ли, или да се кланяме на величия като вас, които знаете какво е опезия и я пишете с размах. като казах с размах, Йотова, оправи си третата строфа на последното стихотворение. Хубаво , не е лошо никак, но там човек може да се пребие. И за да не ме обивините в пристрастие, ще добавя, че макар да харесвам съвсем искрено някой творби на Кушел, даже много ги харесвам, има такива които съвсем не харесвам, например-" Самодивска пътечка" Не е написано по начинът по- който може да бъде написано. Идеята там, обаче, която за мен е наравно с начинът на писане, идеята там е много добра. Стихотворение, което е много добре написано, но не виждам идеята е " Небесният град"на Йотова. Там нищо не е ясно, а може би и не трябва, за който харедсва такъв тип поезия, но аз нямам време за губене с неща които галят ухото , а сърцето и умът ти остават празни. Но това си е моето мнение. Може би, казвам го съвсем без ирония, аз не виждам цялата картинка ясно, даже сигурно е така, но поне не претендирам да давам оценки , кое е поезия и кое не е.. Живи и здрави. Аргоник пише забележително. Поне това което успях да прочета, макар да ми се щеше да видя нещо криво и да го рекна тука хаха! Живи и здрави и не се съредете много.. -
Подкрепям Аргоник, и за да не речеш, че пак сме се ОКАЛЪПИЛИ - с него постоянно кръстосваме шпаги, но ще повторя думите му.
Тук няма поезия.
Лесно е да го играеш като в блога с една тайфа тролчета, но това не минава.
Този филм сме го гледали. При това неведнъж. -
Кушел, не знам кой те е гонил да си одиш у блога, ама ти влезна у сайта със самочуствието на "многомилионник" - цитирам дословно, и кво си рече - я да ги видя тия "ливади некосени"... то беше перчене, то беше хвалене - в бройки и цифри... само дето веднъж ти казах, че Блог.бг не е нито Националната библиотека, нито която и да е - и там са същите потребители както и тук. Стига си се тръшкал колко си обичан и мразен, почне ли човек сам да си прави оценки и да се самоопределя... аха... да му повярвам , а за стихото - ми не става, ти нямаш елементарни познания по стихосложение, как да го харесам, като е набръчкано като 98 годишен...
Тц... това не мяза на поезия...( темата винаги я оставям на заден план) Поезията за това е едно от седемте изкуства... само с перо от патица и... клавиатура - не става... -
Викторе, и аз съм така - силно любен и мразен. Зодията ми Дева, ме прави много земен и честен човек. Това могат да потвърдят хората които ме познават в реала. По тая причина аз обичам Ботев и недолюбвам халосиите. Хубавото при мен е, че съм свободен човек, защото нне съм обременен от претенцията на всяка цена да ме приемат като творец. Преди години постоянно обяснявах, че това което пиша, не е поезия а мнение или разказ направени в рими за по-кратко.
Викторе, ти си от хорете с които мога да се разбирам. Разбрах го отдавна.
....................................................................
nikikomedvenska (Ники Комедвенска): 28-01-2014г. 17:15
Сме всички поети! Сме все гениални! Алелуя!
--------------------------------------------------------------------
Е, вие сте и никой не го оспорва.
....................................................................
Лебовски, ти си необикновен. Потенциалът ти е огромен. Предполагам, че човек с такъв интелект не издребнява. -
Еми така е кво.. Готино написано и е вярно, но то е поради неколцина глупаци, дето все се бъркат на останалите и им дават акъл кое било поезия, кое не било, и тн.А като им надникнеш из писанията и те напушва смях..Тука не съм се карал с никой, а мразя да се караму но с една пача не се сдържах..то бива некадърност с високо мнение , то бива чудо, а как плюеше по всички наоколо не е истина. Да и кажа ли името? Няма да го кажа, нещо на пор блъскаше..
-
Сме всички поети! Сме все гениални! Алелуя!
-
Интересно е не описаното от теб. То е по-скоро норма на поведение и в живота и в интернет. Интересен си ми ти. Спомням си преди години как не можех да търпя спокойствие и доволство. Искаше ми се да разбичкам всичко и да разръчкам всички около мене. Вкарвах хората в спорове по всеки един повод а понякога и без повод. Бях силно мразен и силно обичан. Просто тогава ме вбесяваше спопкойствието във всичките му форми.
С това започна една поредица на невероятни и съдбовни за мен събития, която поредица продължава и сега. Виждането ми за живота се промени по начин по който не съм си и представял преди. Чета ти произведенията и коментарите Куш и се сещам за тези времена. Бяха готини времена за мен! Много готини! Света, както знаем е неизебаем, но тогава за този факт изобщо не ми пукаше. Между другото снимката на профила ми е от тогава. Сега изглеждам съвсем различно. Тази снимка обаче ми е насърце. Защо ти пиша ли? Ами искам да знаеш, че си чут и разбран от мен по този начин. Радвам се че си тук. Всеки кошер от време на време му трябва по някоя пръчка та да разбуни пчелите. От това те живват и меда им става по сладък. -
Ади, голямо единомислие се е получило. Нали сме обикаляли по сайтовете и сме видели какво е. Хайде, напиши ни нещо ново.
-
Това го знае всеки, чийто крак е стъпвал в интернетсайтовете. Ти си го поднесъл римувано и забавно. Хареса ми и се усмихвам, приятелю!
-
Благодаря, Минке! Не казвам нещо ново, нито откривам топлата вода. Просто го казах в рими.
-
Браво!
Овации, за свободния дух, воля и перо.
Уважавам хората, които са свободни в писането и мисълта.
Дерзай! -
То няма и как да е различно. Повечето пишещи са по всички сайтове. По принцип навсякъде важи правилото "който го е страх от мечки...". Но има и нещо друго. Може просто да обичаш предизвикателствата.
-
И в реалния живот е така, какво остава за интернет пространството! В крайна сметка всеки е там, където му е приятно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
