rosi-ros (Роси) rosi-ros (Роси)
2
25 апр. 2015 г., 21:19

Откровение

599 0 3

Откровение

 

Защо стоиш притихнал на вратата?

Влез. Ела и виж раните от самотата!

Не можеш ти да ме познаеш ли?

Нима?!Това съм аз, не помниш ли?!

Усмивката ли?

Тръгна си със тебе, както всичко.

Да. И блясъкът в очите също.

Какво остана ли...?

Дълбока бръчка около устата -

единствен белег, от честото преди усмихване...

За тебе беше цялото ми съществуване.

Не го прозря, нали...?

Въпреки безбройните ми начини на казване...

Какво сега? Дошъл си да ме видиш?

Ето ме! Облечена съм цялата в бездушие.

Или решил си вече да останеш,

преситен от самотния живот, лишен от смисъл.

Добре! Останеш ли обаче, знай,

ще има много за лекуване,

докато успееш някак да пречупиш

другата ми моя същност -

на безразлично съществуване!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • rosi-ros (Роси)
    rosi-ros (Роси)
    Благодаря отново за поздравленията, Младен!Радвам се, че те е впечатлило и, че и тук си долови накъде е насочен погледът на "окото".
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Присъединявам се към мнението на Димо. Силно стихотворение.

    "Дълбока бръчка около устата -
    единствен белег, от честото преди усмихване...
    За тебе беше цялото ми съществуване...
    Какво сега? Дошъл си да ме видиш?
    Ето ме! Облечена съм цялата в бездушие...
    Останеш ли обаче, знай,
    ще има много за лекуване,
    докато успееш някак да пречупиш
    другата ми моя същност -
    на безразлично съществуване!"

    Изразително и впечатляващо поетично ОКО на текста!

    Поздравление, Роси!
  • rosi-ros (Роси)
    rosi-ros (Роси)
    Благодаря!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0