Откровение
Защо стоиш притихнал на вратата?
Влез. Ела и виж раните от самотата!
Не можеш ти да ме познаеш ли?
Нима?!Това съм аз, не помниш ли?!
Усмивката ли?
Тръгна си със тебе, както всичко.
Да. И блясъкът в очите също.
Какво остана ли...?
Дълбока бръчка около устата -
единствен белег, от честото преди усмихване...
За тебе беше цялото ми съществуване. ...