Откровение
Откровение
Защо стоиш притихнал на вратата?
Влез. Ела и виж раните от самотата!
Не можеш ти да ме познаеш ли?
Нима?!Това съм аз, не помниш ли?!
Усмивката ли?
Тръгна си със тебе, както всичко.
Да. И блясъкът в очите също.
Какво остана ли...?
Дълбока бръчка около устата -
единствен белег, от честото преди усмихване...
За тебе беше цялото ми съществуване.
Не го прозря, нали...?
Въпреки безбройните ми начини на казване...
Какво сега? Дошъл си да ме видиш?
Ето ме! Облечена съм цялата в бездушие.
Или решил си вече да останеш,
преситен от самотния живот, лишен от смисъл.
Добре! Останеш ли обаче, знай,
ще има много за лекуване,
докато успееш някак да пречупиш
другата ми моя същност -
на безразлично съществуване!
© Роси All rights reserved.
